Моето мъжко момиче - Стефан Данаилов и Маргарита Хранова

Моето Мъжко Момиче никак не се шегува. Ако обича - обича. Ако ревнува - ревнува. Аз не умея да бъда толкова категоричен, моята строга присъда е моето Мъжко Момиче. То мълчаливо подрежда моите мъжки ризи, моите мъжки надежди, моите мъжки капризи. Яростен или усмихнат, никога безразличен, бавно и светло прониквам в моето Мъжко Момиче. И ако случайно побегна винаги пак ще ме връща осъществената в него истинска, моя същност. Весела и узряла - Тя към света наднича скрита в женското тяло на моето Мъжко Момиче.