Академик Фархад Нурутдинов Ал Булгари. Историята на Българите.

През 1862г., в Руската Империя по времето на царстването на руския цар Александър II Освободител, Багаутдин Ваисов създал в Казан Български Културен Център. Този център включвал българска юридическа служба, отдел за пропаганда, българско училище и медресе и българска библиотека „Градината на знанията”. В българската библиотека се съхранявали няколко хиляди български книги от IX-XIX вв., в т.ч. и намерените лично от Багаутдином Ваисов ръкописи на петте основни или главни български исторически източника (съкратено ГБИ): 1) «Чулман толгау» [«Епос за Чулман»] от Кубан Боян, 154 г. до н.е.; 2) «Шан къзъ дастанъ» [«Сказание за дъщерята на Хана», хуно-български епос] от Микаил Башту [Шамси Башту], 882 г.; 3) Волжско-Български летописен свод на Бахши Иман ал-Булгари «Джагфар тарихъ» [«История на Джагфар»], 1680 г.; 4) Карачаево-българския летописен свод на Даиш Карачай ал-Булгари «Нариман тарихъ», 1391 г. [в него са включени и текстовете на продолжилият свода Юсуф ал-Булгари, 1787 г.]; 5) Сборник