Защо казването на истината е акт на мъжество: нима честно говорещият истината е безумец или глупак?

“Имайте смелостта да говорите истината където и да се намирате: защото това ще ви направи свободни.“ (Мишел Фуко) Какво ще кажете за нашето мило и свидно Отечество, което е затънало в лъжи и измами? Проблем ли е казването на истината като човешка проява, като човешко поведение? Кой може да каже истината? Защо е такава рядкост казването на истината? Нима честно казващият истината е безумец - или е дързък, е смел до безпаметство? Сократ примерно плаща с живота си за това, че цял живот честно е казвал истината. “Паресия“ се употребява предимно в положителен смисъл като казване на истината, където гаранция за истинността, подразбирана в случая, е не доказателството, а куражът на оня, който казва истината. Паресията е предизвикателство и риск в лицето на тиранична власт; да заложиш името и живота си за онова, което казваш, и този залог, тази хармонична връзка между истината и личността, е убедителността на паресията. Тази убедителност идва от нещо като онтологическа