БОЛКА
И лятото отмина
някак тъжно- като зима
топъл сън, отекнал в пълен мрак
Пътеките утихват
и птиците припряно отлитат
сякаш сърдят се на есента.
Ранената душа не казва сбогом
И вечно не намира тя покой
Ти, спомен прозрачен,
трептиш в далечината
а думи обещани,
безпомощно бледнеят
Само болката е вечна.....и песента