Video by Pavel Shugay

Върях един следобед без цел и посока. Вървях, а беше пролет и бе красив денят. В небето, къс коприна, изведнъж видях отлитащо хвърчило и чух забравен смях. Ти лети, лети, детски спомен жив, връщаш ни отново в онзи чуден свят. Ти лети, лети, миг отне щастлив, връщаш ни години, минали назад. В късен тих следобед срещнах спомен. Дали, защото пролет отново бе дошла? Това хвърчило пъстро ме върна в дните детски и аз във чуден полет със него полетях. Ти лети, лети, детски спомен жив, връщаш ни отново в онзи чуден свят. Ти лети, лети, миг отне щастлив, връщаш ни години, минали назад.