Само банани ли са яли ревльовците по социализма: и защо истината е в капитализма и демокрацията?

Това е поредният диалог в нашия Философски дискусионен клуб. Обсъждаме по-задълбочено тъй печалната психопатология, свързана с носталгията по социализмо-комунизма и изродила се в наше време в тъй популярното в Мрежата безскрупулно лъжене и увъртане за това “колко хубаво си живеехме“ в руската кочина, наречена социализмо-комунизъм. Опитвайки се да възсъздадем цялостната и реална картина на “несъществуването“, на лъжливото по всички линии съществуване при социализмо-комунизма, довело до тотална деградация на човечността, ние обсъждаме ред твърде красноречиви и многозначителни казуси, богати на тъй потребния ни смисъл, който е в състояние да предизвика поврат в съзнанията и душите. Поврат именно към истината, към доброто, към красотата дори; а този поврат, разбира се, е невъзможен без разчупването на веригите, оковаващи и мисълта, и чувствата, и душата като цяло, т.е. без освобождаване на душите от тъй коварните догми около напълно несъстоятелната илюзия-мания, наречена именно